Безразборна подредба на панелките в район, предвиден за 60000 души, или как бе построен Тракия
Представяме ви уникалните спомени на арх. Олег Каразапрянов за градежа на най-младия регион в Пловдив - " Тракия ". В своите сведения той споделя за цялостната идея и устройство на региона. Набляга и на доста обстоятелства, които са непознати за пловдивчани:
Концепцията на ЖР " Тракия " Пловдив беше основана от заслужилия проектант и почетен жител на Пловдив арх.Иван Попов някъде през 1973г.
Преди това същия проектант направи градоустройството на квартал " Смирненски ", а
още по-преди на квартала зад тогавашния ресторант " Стадиона ". За страдание животът неопровержимо сподели големите дефекти на градоустройството на тези квартали, а те са прекомерно явни: безпричинно тесни улици, липса на паркоместа, неприятни пътно транспортни решения и в двата квартала. Но това е тематика на различен диалог.
Концепцията на ЖР " Тракия " препоръчана от арх. Попов повтаря тези големи
недостатъци- мъчно насочване за неживущите в квартала, липса на система в
подреждането на жилищните блокове, безсистемно прокарани улици и сложни за
насочване.
ЖР " Тракия " се сътвори от група млади въодушевени проектанти – архитекти и
инженери,които безусловно работеха непрекъснато. " Партията " тогава искаше да се изграждат по 4000 жилището на година, което беше нещо на ръба на опциите на проектантите и на строителите от Домостроителния комбинат Пловдив.
За основаването на " Тракия " в Пловдив за първи път чух от проф.арх.Любен Тонев,който в архитектурния факултет ми преподаваше по градоустройство. Пловдивските архитекти бяха провели съвещания с него. Имало концепция съществуващата горичка " Лаута " да бъде отстранена, с цел да има повече място за строителството.Той ги посъветвал горичката никога да не се отстранява,а даже да бъде разширена и до нея да се направи воден басейн, като това място да се трансформира в място за отдих на бъдещите жители.Така горичката беше непокътната. И освен това,запазваше се всяко едно дърво при бъдещото строителство,защото теренът на това място е невисок,лошо се проветрява и през лятото е по задушно в сравнение с други елементи на Пловдив. Тази концепция беше на арх.М.Сапунджиев.
Не знам до какъв брой е правилно,но името " Лаута " идва от тогавашния притежател на мястото,който се казвал Лаутли.Тук той отглеждал ориз,защото мястото се оказало уместно за тази селскостопанска просвета. След това тук е имало опитни полета на пловдивския Агрономически институт.
В реалност работата по създаването на жилищните секци беше почнала някъде през 1972г. Бяха създадени към 24 типа секции на едропанелни жилищни блокове, групирани в две разновидности – 11 и 12.
От тогавашното министерство на градежите бяха утвърдени два типа секции от всяка група: бс-пд П11 и бс-пд П11К и бс-пд П12 и бс-пд П12К. С тези 4 типа секции беше построен ЖР " Тракия ". Първият изграден жилищен блок беше №2 в жил. група А9. Отначало построяването вървеше мъчно, постепенно и трудно, тъй като огромният брой типове панели затрудняваха монтажниците.
Панелите се докарваха на место със специфични панеловози, които можеха да превозват по 2 най-вече 4 панела, които се депонираха на градежа. Панелите се монтираха с помощта на Съветски релсови кулокранове КБ 160.
Преди да стартира построяването на панелните жилищни блокове беше почнало
построяването на жил. блок 13 и 14 с магазини на първия етаж. Системата, по която се изграждаха беше едроплощен кофраж на ос 7,20.
За страдание при построяването на жилищни блокове №13 и 14 с магазини имаше и драматичен случай,когато бетонно тяло се откъсна от кулокрана и падна върху една млада журналистка, пристигнала на място да прави репортаж, която трагично почина. Защо ли този факт на никое място не е маркиран с някакъв знак?!
Архитектурния му облик и през днешния ден има качества и достолепия, които го отличават от днешните градежи в Тракия. Забележимо достижение бяха и апартаментите отличаващи се с рационалност, улеснения, отлична функционалност която в предлаганото днес строителство не може да се откри. Още нещо доста значително желая да отбележа,че тогавашното строителство беше доста качествено. Следеше се за качеството на вложените строителни материали и метода на строителство. Контролът се извършваше от проектантските колективи посредством всекидневен авторски контрол, а също по този начин и от Държавен контрол-Пловдив, управителен от инж.Коста Коларов.
Голям проблем създаваше поставеното условие квадратен метър от едропанелните жилищни блокове да не надвишава цената от 65,00лв.!!!Това водеше до понижаване квадратурата на положения фаянс,ограничаване на вградените дрешници,намаляване на броя на кухненските шкафове и прочие
Районът беше очакван за към 60 000 поданици. А какъв брой ли са в този момент освен това безсистемно застрояване и дали това трябваше да се допусне?
Проблемът при тази ос беше провесването на плочата заради огромното междуосие. С помощта на строители и проектанти този проблем се преодоля и този първи жилищен блок, изпълнен по системата едроплощен кофраж, се построи.
Един от огромните проблеми беше оцветяването на фасадите на жилищните блокове.Тогава качествени фасадни бои локално произвеждане нямаше,не беше допустимо и да се внесат.Опитваше се какво ли не.Ползваше се вигулен в този момент това е лепило С200 в което се добавяше оцветител.Проектанска беше влезнала по отношение на австрийска компания “HERBOL " производител на качествени фасадни бои.Имаше срещи с представители на компанията,но заради липса на валута по " второ направление " всичко пропадна.
Строителите също не обичаха фасадите да се оцветяват.За тях това беше спомагателна и непотребна активност и тогавашния зам. шеф на домостоителния комбинат инж. Алексиев направи всичко допустимо да откаже проектантите да оцветяват. При едно оцветяване след изобилен дъжд боята се изми.Дали това се дължеше на погрешно положена багра или нещо друго,но на проектантите бяха наложени лични санкции на стойност 10 000 лева Една заплата тогава беше към 220лв. Глобите бяха наложени под давлението на инж. Алексиев благодарение на арх.Колев против почерпка в механа,инспектор от държавен механически надзор.Нещата стигнаха до съда и нещата бяха решени в интерес на проектантите.
Източник: Пловдивска социална телевизия.
Концепцията на ЖР " Тракия " Пловдив беше основана от заслужилия проектант и почетен жител на Пловдив арх.Иван Попов някъде през 1973г.
Преди това същия проектант направи градоустройството на квартал " Смирненски ", а
още по-преди на квартала зад тогавашния ресторант " Стадиона ". За страдание животът неопровержимо сподели големите дефекти на градоустройството на тези квартали, а те са прекомерно явни: безпричинно тесни улици, липса на паркоместа, неприятни пътно транспортни решения и в двата квартала. Но това е тематика на различен диалог.
Концепцията на ЖР " Тракия " препоръчана от арх. Попов повтаря тези големи
недостатъци- мъчно насочване за неживущите в квартала, липса на система в
подреждането на жилищните блокове, безсистемно прокарани улици и сложни за
насочване.
ЖР " Тракия " се сътвори от група млади въодушевени проектанти – архитекти и
инженери,които безусловно работеха непрекъснато. " Партията " тогава искаше да се изграждат по 4000 жилището на година, което беше нещо на ръба на опциите на проектантите и на строителите от Домостроителния комбинат Пловдив.
За основаването на " Тракия " в Пловдив за първи път чух от проф.арх.Любен Тонев,който в архитектурния факултет ми преподаваше по градоустройство. Пловдивските архитекти бяха провели съвещания с него. Имало концепция съществуващата горичка " Лаута " да бъде отстранена, с цел да има повече място за строителството.Той ги посъветвал горичката никога да не се отстранява,а даже да бъде разширена и до нея да се направи воден басейн, като това място да се трансформира в място за отдих на бъдещите жители.Така горичката беше непокътната. И освен това,запазваше се всяко едно дърво при бъдещото строителство,защото теренът на това място е невисок,лошо се проветрява и през лятото е по задушно в сравнение с други елементи на Пловдив. Тази концепция беше на арх.М.Сапунджиев.
Не знам до какъв брой е правилно,но името " Лаута " идва от тогавашния притежател на мястото,който се казвал Лаутли.Тук той отглеждал ориз,защото мястото се оказало уместно за тази селскостопанска просвета. След това тук е имало опитни полета на пловдивския Агрономически институт.
В реалност работата по създаването на жилищните секци беше почнала някъде през 1972г. Бяха създадени към 24 типа секции на едропанелни жилищни блокове, групирани в две разновидности – 11 и 12.
От тогавашното министерство на градежите бяха утвърдени два типа секции от всяка група: бс-пд П11 и бс-пд П11К и бс-пд П12 и бс-пд П12К. С тези 4 типа секции беше построен ЖР " Тракия ". Първият изграден жилищен блок беше №2 в жил. група А9. Отначало построяването вървеше мъчно, постепенно и трудно, тъй като огромният брой типове панели затрудняваха монтажниците.
Панелите се докарваха на место със специфични панеловози, които можеха да превозват по 2 най-вече 4 панела, които се депонираха на градежа. Панелите се монтираха с помощта на Съветски релсови кулокранове КБ 160.
Преди да стартира построяването на панелните жилищни блокове беше почнало
построяването на жил. блок 13 и 14 с магазини на първия етаж. Системата, по която се изграждаха беше едроплощен кофраж на ос 7,20.
За страдание при построяването на жилищни блокове №13 и 14 с магазини имаше и драматичен случай,когато бетонно тяло се откъсна от кулокрана и падна върху една млада журналистка, пристигнала на място да прави репортаж, която трагично почина. Защо ли този факт на никое място не е маркиран с някакъв знак?!
Архитектурния му облик и през днешния ден има качества и достолепия, които го отличават от днешните градежи в Тракия. Забележимо достижение бяха и апартаментите отличаващи се с рационалност, улеснения, отлична функционалност която в предлаганото днес строителство не може да се откри. Още нещо доста значително желая да отбележа,че тогавашното строителство беше доста качествено. Следеше се за качеството на вложените строителни материали и метода на строителство. Контролът се извършваше от проектантските колективи посредством всекидневен авторски контрол, а също по този начин и от Държавен контрол-Пловдив, управителен от инж.Коста Коларов.
Голям проблем създаваше поставеното условие квадратен метър от едропанелните жилищни блокове да не надвишава цената от 65,00лв.!!!Това водеше до понижаване квадратурата на положения фаянс,ограничаване на вградените дрешници,намаляване на броя на кухненските шкафове и прочие
Районът беше очакван за към 60 000 поданици. А какъв брой ли са в този момент освен това безсистемно застрояване и дали това трябваше да се допусне?
Проблемът при тази ос беше провесването на плочата заради огромното междуосие. С помощта на строители и проектанти този проблем се преодоля и този първи жилищен блок, изпълнен по системата едроплощен кофраж, се построи.
Един от огромните проблеми беше оцветяването на фасадите на жилищните блокове.Тогава качествени фасадни бои локално произвеждане нямаше,не беше допустимо и да се внесат.Опитваше се какво ли не.Ползваше се вигулен в този момент това е лепило С200 в което се добавяше оцветител.Проектанска беше влезнала по отношение на австрийска компания “HERBOL " производител на качествени фасадни бои.Имаше срещи с представители на компанията,но заради липса на валута по " второ направление " всичко пропадна.
Строителите също не обичаха фасадите да се оцветяват.За тях това беше спомагателна и непотребна активност и тогавашния зам. шеф на домостоителния комбинат инж. Алексиев направи всичко допустимо да откаже проектантите да оцветяват. При едно оцветяване след изобилен дъжд боята се изми.Дали това се дължеше на погрешно положена багра или нещо друго,но на проектантите бяха наложени лични санкции на стойност 10 000 лева Една заплата тогава беше към 220лв. Глобите бяха наложени под давлението на инж. Алексиев благодарение на арх.Колев против почерпка в механа,инспектор от държавен механически надзор.Нещата стигнаха до съда и нещата бяха решени в интерес на проектантите.
Източник: Пловдивска социална телевизия.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ